Процентно споразумение
Процентно споразумение или Срещата с процентите (на английски: Percentages agreement) е неформално споразумение между премиерите на Съветския съюз Йосиф Сталин и на Великобритания Уинстън Чърчил за определяне на сферите на влияние в Югоизточна Европа след края на Втората световна война.
То е постигнато по време на Московската конференция на 9 октомври 1944 г. По време на среща със Сталин Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%, а Сталин одобрява по принцип предложението, поставяйки отметка с молив.[1][2][3][4][5][6] На следващия ден, 10 октомври, външните министри Вячеслав Молотов и Антъни Идън продължават да преговарят по споразумението, изменяйки стойностите за България и Унгария на 80% съветско влияние.[7]
На 10 октомври Чърчил информира за договореностите американския представител Хариман, който отсъства от срещата за Процентното споразумение.[8] То не е оформено официално, заради резервираното отношение на американците към подобни тайни сделки, които смятат за остатък от отминаваща епоха на империализъм.[7]
Процентното споразумение има ограничени практически последствия. При уговарянето му, Съветският съюз е окупирал изцяло Румъния и България и започва настъплението си в Югославия и Унгария, а по-късно започва налагането на тоталитарна система във всички страни под негов контрол, независимо от конкретните проценти в споразумението. Основният практически резултат от него е, че Съветският съюз не навлиза в Гърция, позволявайки на Великобритания да окупира страната.[7] Първоначално Съветският съюз ограничава до известна степен активността на комунистическите паравоенни сили в Гърция,[7] но не след дълго вече подкрепя комунистите в започналата Гражданска война.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ The American Historical Review, Vol. 83, No. 2, Apr., 1978, pg 368.
- ↑ The Vision of Anglo-America: The US-UK Alliance and the Emerging Cold War, 1943 – 1946; By Henry Butterfield Ryan, pg 137.
- ↑ Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939 – 1953. Geoffrey Roberts, pg 217 – 218.
- ↑ Winston S. Churchill, 1874 – 1965: A Comprehensive Historiography and Annotated Bibliography[неработеща препратка]. Eugene L. Rasor pg 269.
- ↑ Churchill: The Unruly Giant. Norman Rose, pg 383.
- ↑ American Influence in Greece, 1917 – 1929. Louis P. Cassimatis, pg 240.
- ↑ а б в г Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 53 – 56.
- ↑ Уинстън Чърчил и Балканите, стр. 291 – 293. Рива, ISBN 978-954-320-105-1, 2007, Ново издание.
- ↑ Bell, P. M. H. The World Since 1945: An International History. 2001. ISBN 0-340-66235-2. (на английски)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Чърчил, Уинстън. Втората световна война: Мемоари; Триумф и трагедия; книга 1: Приливът на победата. Т. 6. София, Книгоиздателска къща "Труд", 1995. с. 219 -.
- Тачър, Маргарет. Спомени: Пътят към властта. Т. 3. София, Издателство "Слънце", 1996. с. 71 - 72.
- Операция „Манна“ (1944)